Черният лешояд

Черният лешояд (Aegypius monachus Linnaeus, 1766) е една от най-големите хищни птици в света и най-големият лешояд в
Западна Палеарктика. Лешояд с масивен клюн, къс врат, изключително дълги и широки криле и изцяло тъмнокафяво оперение. Полетът е реещ, с бавни и мощни махове.


• дължина на тялото: 110–120 cm
• размах на крилете: 250–295 cm
• тегло: 7–14 kg
 

Строи гнездо на дървета, понякога на отвесни скални склонове или на дървета на скални стени, които могат да издържат масивното гнездо. Предпочита територии далеч от населени места и човешко присъствие. Изискване на вида за гнездовото местообитание са отворените площи с екстензивно животновъдство или където се изнасят кланичен отпадък или трупове на животни. В места с голямо количество хранителен ресурс, може да се концентрира в големи ята. В Европа възрастните птици са постоянни, докато младите скитат на обширни територии.

Световната популация на вида се оценява на около 7 800–10 500 двойки или около 15 600–21 000 възрастни индивида.
Размножава се в Европа и Азия, като с най-голяма популация е в Западна Европа – Испания (80–90 % от популацията на вида или 2548 дв., 2018), Португалия (18 дв., 2016) и Франция (37 дв., 2018). Черният лешояд е изчезнал като гнездящ от територииите на Албания, Хърватия, Италия, Македония и България, а вероятно намалява на цялата площ на арела си в Азия, където не се взимат специални мерки за опазването му. Има изолирани и намаляващи популации в Украйна, включително в Гърция (Дадя), където е и единствената размножаваща се колония на вида на Балканите.

През 19-ти и първите десетилетия на 20-ти век, черният лешояд се е срещал навсякъде в България, но в по-малка численост, в сравнение с белоглавия лешояд.
Около 1960 г. видът вече почти не се среща в страната. След дълга пауза, последното доказано гнездо с малко е установено през 1993 г. в района на Студен кладенец по време на експедиция от експерти на Зелени Балкани, но през 1994 г. двойката вече не го обитава. Оттогава насам се предполага епизодично гнездене на отделни двойки в периода 1995–2006 г., но няма категорично установени двойки. В резултат на природозащитните дейности и редовните подхранвания, в района на Бяла река и в резерват "Вълчи дол" периодично се наблюдават хранещи се индивиди, като най-голямата група черни лешояди (42 индивида) е регистрирана на площадката за подхранване на лешояди, поддържана от екипа на Зелени Балкани до с. Пелевун през 2000 г.
Присъствието на черни лешояди в Източните Родопи е базирано на навлизане на индивиди, които гнездят в близкия до границата с България Национален парк „Гората Дадя” в Гърция.

Черният лешояд е приоритетен вид, от интерес за Общността, вписан в Анекс I на Директивата за птиците, Анекс II на Бернската, Бонската и CITES конвенциите.

Международния съюз за защита на природата (IUCN) класифицира вида като „Почти Застрашен” (Near Threatened), при тенденция за спад, основно поради отчитаното намаление на популацията в основните находища на вида в Азия (BirdLife International 2012). Европейската категоризация на вида е „Рядък” (Rare), при тенденция за голямо увеличение, основно заради значителното повишение на гнездящите двойки в Испания и Франция (BirdLife International 2004). По класификацията на видовете от европейско природозащитно значение (SPEC), черният лешояд е включен в категория SPEC1 – видове от световно природозащитно значение.

В България видът е Изчезнал (Extinct), вписан в Анекс II и III на ЗБР (Закона за биологичното разнообразие).

Видът е изчезнал от страната поради комплекс от фактори, които са въздействали с различна интензивност в различни периоди. Преследването на грабливите птици, като “вреден дивеч” в средата на ХХ век, използването на отровни примамки за борба с хищници, унищожаване на местообитанията (изсичане на старите гори), редуциране на хранителната база поради промени в начина на стопанисване и завишаване на ветеринарно-санитарните изисквания в животновъдството. Най-голямо значение обаче за изчезването не само на черния лешояд, но и на брадатия лешояд, и критичното намаляване на числеността на белоглавия и египетския лешояд има добре организираната на държавно ниво, дългосрочна и повсеместна кампания за тровене на хищници в периода 1958–1970 г., като по инерция тровенето на хищници продължава до 1990.
В момента голяма част от гореописаните фактори са поставени под контрол. Употребата на отровни примамки е забранена, а грабливите видове птици са строго защитени. Създадени са защитени територии, които опазват ценни местообитания за много застрашени видове, включително лешоядите. Хранителната база, вследствие на пазарни и социалноикономически особености е далеч от потенциала на района, но пък има решение на Европейската комисия, адаптирано и от българските ветеринарни власти, с което се разрешава подхранването на лешояди.

Друга заплаха са опасните далекопроводи, застрашаващи лешоядите от токов удар или сблъсък с електропреносните линии. 
Днес основният лимитиращ фактор за възстановяване на популацията на черния лешояд, е критично ниският брой на индивидите на популацията му в района (само 31 дв. в Дадя, Гърция).